Иван Стамболов-Сула: Отвъд Доган и Пеевски
Иван Стамболов-Сула
Най-сетне взех решение да изгледам сериала „ Под прикритие “, тъй като непрестанно слушам все хубави работи за него. Действително е по-добър от доста американски бози. Сценарият, режисурата, операторската работа и актьорското наличие са доста над междинното равнище.
Браво! Но не за това става дума.
Антагонистът в сериала (главният негативен герой) - Джаро (Михаил Билалов) - е свръхинтелигентен някогашен служител на реда, който сполучливо управлява печеливша и ефикасна ОПГ. Неговата дясна ръка е Иво (Захари Бахаров), който знае всичко, провежда всичко, наема хора, организира интервенции и т. н. Какво тогава прави Джаро? Дотам, докъдето съм стигнал, единствено надува бузи и заплашва. Защо е на върха на организацията? Ето това филмът не изяснява. А щеше да е доста по-интересен, в случай че покажеше какво става оттатък Джаро, кой стои над него, кой му е шеф, от кого се опасява и пред кого се регистрира.
Всеки си има шеф. Дори и Сорос. Дори и Мъск.
От известно време занимаваме мозъците си със конфликта сред Делян Пеевски и Ахмед Доган. Всички знаете какво се случи. Движение за права и свободи се разцепи във връзка гласуването на препоръчаното от Бойко Борисов държавно управление. Депесарите се разделиха на доганисти и пеевисти. Доганистите напуснаха парламентарната група. Пеевистите останаха. Напрежението ескалира до такава степен, че доганистите изхвърлиха Пеевски от Движение за права и свободи, а в отговор Пеевски изхвърли Доган от сараите в Бояна и от двореца в Росенец.
И заваляха въпросите, заблъскаха ни като големи питанки, падащи от небето върху главите ни. Защо му трябваше на Пеевски да се завира в политиката? Защо Доган не се ската някъде да си харчи парите? Кое ще се окаже с най-голяма тежест в това единоборство - политическият тил, парите или гласовете на мохамеданите? В последна сметка кой от двамата ще надделее? Тая работа е като при Джаро от “Под прикритие ” - щяхме да имаме доста повече отговори, в случай че знаехме какво се случва оттатък Доган и Пеевски, кой им дърпа конците, на кого се регистрират...
С колкото и благосъстояние и власт да разполага един човек, над него постоянно стои някоя по-голяма мощ. И тази мощ може да го събори за часове. А още по-интересно е, че тази мощ не е монолитна.
Както всички знаем, генезисът и на Доган, и на Пеевски е в тоталитарната Държавна сигурност от времето на развития социализъм. И до един миг заради тази причина те изглеждаха съратници, само че се видя, че не били. Дали ще са сегашните служби, дали ще са някогашните служби, проведената престъпност, масоните или тамплиерите - това са хора и като всички хора и те се групират и прегрупират вътрешно на крила, лобита, клубове, а постоянно споровете са и междуличностни.
Щеше да е доста забавно, в случай че някой публицист успееше да изрови имената на тези хора, да опише историите им. Тогава може би щеше да стане малко по-ясно какво тъкмо се крие зад зрелищния спор сред Доган и Пеевски.
Сега щяло да стане като в Косово и нямало да стане по този начин, от единствено себе си, ами било усърдно изкусен демонски сюжет за взривяване на етническия мир в България. Според други пък всичко било от злия темперамент на Пеевски - злопаметен, тесногръд и деспотичен. Било от манията му да има всичко, да управлява всичко и да господства над всичко. Трети пък са сигурни, че става дума за преодоляване на пая от националното благосъстояние, който се управлява посредством Движение за права и свободи. Последната догадка има версия, че повода е битката за надзор над огромни контрабандни канали.
Също по този начин има версия, че едните групи гравитират към руснаците, а другите - към американците, което към този момент вкарва още един облик в цялата картина - господарите на господарите и техните господари. Пеевски и Доган били просто аватари на тези воюващи между тях подмолни групи, подгрупи и надгрупи. Те били безволеви реализатори на волята на своите господари, които на собствен ред били проводници на волята на своите и така нататък.
Какво ще стане в този момент с Движение за права и свободи? Ама, апелирам ви се, дами и господа! Ние не знаем какво тъкмо стана, не знаем какво става. Откъде да знаем какво ще стане!
Много е значимо на коя страна ще застане тихият, само че обединен електорат на Движение за права и свободи. Един припрян отговор би гласял: “На Доган, на кого другиго! ”. Преди всичко приказваме за турци или по-точно за мюсюлмани с турски имена, струпани към джамиите си. Доскоро се говореше, че в класическите изборни полета на Движение за права и свободи е невероятно някой да гласоподава за някого с българско име, по тази причина и непоклатимостта на Движение за права и свободи във властта се измервала с % на мюсюлманите-гласоподаватели. При това състояние наподобява, че в последна сметка Пеевски ще се оттече в канала на политическата история сходно на Касим Дал и Лютви Местан преди него. Но дали ще стане тъкмо по този начин?
В началото турците ги сплотяваше страхът от нов възродителен развой. Този боязън с времето се притъпи и в случай че към момента го има, мисля си, към този момент е някак научен, някак по инерция. Не знам до каква степен етническата и верската взаимност играе някаква роля. Етническата - може би, тъй като става дума за разнообразни език и просвета. Но верската, в такава безбожна страна, където на нито една партия не є пука за небесното и отвъдното, където никое решение не се взима в сходство с някакви полезности, разнообразни от прагматичните, какво значение би могла да има вярата?
Никой никого няма да преследва поради това, нито пък някой ще ръководи в сходство или пък в прорез с някакви канони. Днес дори и в турските изборни полета на Движение за права и свободи господства материалният интерес.
Знае се, че една от аргументите Движение за права и свободи да държи крепко гласоподавателите си, е тяхното прехранване. То зависи на първо място от общините и след това от локалните обръчи от компании, които отново в по-голяма или по-малка степен усвояват общински и държавни пари. За да кажем кой от двамата - Доган или Пеевски - каква част от електората ще притегли към себе си, би трябвало да прегледаме кметовете и да забележим всеки един от тях с кого е. Ето това съгласно мен е ключът към гласоподавателите.
Парите за образуване на акции, за пазаруване на гласове и медийно въздействие са друго. И двамата биха могли да се оправят добре, доколкото са обградени от хора със напълно съответни стопански и финансови ползи, за чието реализиране са подготвени да създадат съществени вложения.
У кого ще остане марката Движение за права и свободи? Също доста значимо. В този случай никой не може с лека ръка да си разреши да изостави създаден бранд, както преди време Иван Костов направи със Съюз на демократичните сили, с цел да основе ДСБ. При една на процедура етническа партия, заемала цялостен живот позата на страж на вътрешния мир, това може да стане доста по-трудно, марката Движение за права и свободи е доста по-ценна, с доста повече действителна стойност.
В тази връзка ще прави ли Пеевски нова партия? Вероятно ще му се наложи, само че ще бъде мъчно, доста мъчно. Каква ще бъде идеологически тази партия, каква ще бъде политически?
Каква външна политика ще води? Каква вътрешна политика ще води - лява или дясна? Говори се, че желали да бъдат консервативни. Има някаква логичност поради профила на поддръжниците им. Да бъдат, само че да не го декларират в прав текст, тъй като ще им се смеят - следващият закостенял план.
А и същинският реакционер не споделя: “аз съм реакционер ”, а чака другите да го разпознаят и назоват. Но пък на кого в България му е притрябвал същински реакционер!
И най-после най-важното. Защо ни е да размишляваме за всичко това? Нямаме ли си друга работа, няма ли защо друго да мислим? Имаме, несъмнено, само че е потребно да добием някаква визия и по този проблем, тъй като още веднъж ще изискат от нас да вземем страна - по този начин е организиран индивидът: в случай че не си с нас, значи си срещу нас; в случай че не си доганист, то няма какъв различен да си, с изключение на пеевист; в случай че не одобряваш гей агитация измежду децата, значи си путинист, какъв различен да си!
А в действителност, в случай че за Доган и Пеевски страните са две, то за нас не са. За нас страната е една. И по тази причина е добре да не забравяме, че оттатък Доган и Пеевски има и други сили, както има и зад филмовия воин Джаро от “Под прикритие ”.
Има други сили, само че те нямат нищо общо с нашия дневен ред. Дали в битката за надзор над контрабандните канали, над стопанската система и медиите, над политиката и Народното събрание ще надделее полковник Иванов от Държавна сигурност или полковник Петров от Държавна сигурност, за нас няма значително значение.
А кои са силите оттатък полковник Петров и полковник Иванов от Държавна сигурност? Това един Господ знае и остарели дами. И доктор Фауст. Питайте го, в случай че не вярвате! О, момент поспри! Ти така си прекрасен! Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Инфо: Труд
